петък, 22 ноември 2013 г.

ОТ НОВОРОСИЙСК ДО БРЮКСЕЛ И ОБРАТНО

http://www.mediapool.bg/nad-polovin-milion-leva-struvala-manifestatsiyata-v-podkrepa-na-oresharski-news213826.html


Над половин милион лева е струвала манифестацията в подкрепа на Орешарски. Ето за какво отиват и ще отиват парите от заемите, които тегли това правителство!За партийни манифестации. И за подкупване на мизерстващите избиратели с дребни подаяния. 5-6 лева на месец на пенсионер. 

Едно време имаше виц: Построили парахода на социализма - най-големия в света. Надул параходът свирката, напънал се да тръгне, но не успял. При проверката се оказало, че както е конструиран, цялата пара отивала в свирката. 

По време на "прехода" строителите на ОНЯ параход (БКП и ДС) се преквалифицираха като строители на ТОЗИ – парахода на демокрацията и капитализма. 

Затова все не можем да отлепим от първоначалното пристанище. След 24 години плаване към Брюксел се оказваме пак недалеч от Новоросийск.

............


Ето три стихотворения, които съм писал през осемдесетте години.



НОВОРОСИЙСК

Южно море
и дървета
бели от циментов прах.
Позеленели от влага
бетонни блокове.

Новорусийск се гордее
с паметника на загиналите
при един безсмислен десант.

Новоросийск прилича
на тази сбръчкана млада вдовица
със скъсани чорапи,
пеньоар и чехли.
Тя крачи втренчена в туристите.
Тя знае,
че да те съжаляват не е хубаво.
И не иска да я съжаляват!
Просто
иска да ги сконфузва.

                                       1988г.


                                         СЪНЯТ НА ИЗГНИЛОТО ДЪРВО
                            

                                       Вътре в мен гъмжи една държава
                                            отровена, разграбена, нездрава.
                                      Чужди думи в кръчмите пируват,
                                           а моите на чужди се преструват.
                                      Катедрална фабрика “Надежда”
                                           мъгляво жълто тайнство произвежда.
                                      Злобата по залез в мен запява:
                                           в ръждиви пари с песен се явява
                                      бледа рота от деца смутени
                                           със кървав сън в очите разширени.
                                      В мозъка, в бетонен бункер царя
                                          загадъчно усмихнат хвърля зара.
                                     В канцеларски лабиринт, на скрито
                                          съблича той богинята с везните....
                                     Дъбът отвън е сляп – обезлистен е:
                                          живее вътре, с вътрешно горене.

                                                                                                     1988г.

                                    ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО

                                      Декември е.
                                      Какво ли този път ни носи
                                      дядо Коледа?
                           
                                      Уви, глиганите привършиха,
                                      другари!
                                      Но да оставим своите Винчестери
                                      над камилите
                                      и да послушаме спокойно
                                      на свинете вечерния хор
                                      вън
                                      във декемврийската виелица....

                                      Свинете – тези розови предчувствия....
                                      Свинете – тези тъжни ангели.....

                                      Според последни данни
                                      те са между най-интелигентните бозайници.
                                      Те са като хората – всеядни.
                                      Те преглъщат всичко.
                                      И чиниите с ухаеща помия,
                                      и летящите чинии,
                                      и студените остатъци от мозък,    
                                      и пържолите от бивши братя.

                                      Всичко! –
                                      шепне хорът на невинните животни –
                                      Всичко трябва да изплюскаме!
                                      Защото рано или късно
                                      и нас
                                      за Коледа ще ни заколят.

                                      Свинете гледат философски на живота.
                                      И ако устните им не бяха ангажирани
                                      от музиката на месото,
                                      те щяха да предупредят човеците
                                      с такива думи:
                                      Предчувстваме, че има
                                      във вселената възмездие!

                                      И вие,
                                      дето днес ни плюскате,
                                      вие също сте обречени
                                      на нечие
                                      декемврийско тържество!
                         
                                                                                     1980г.
                                                (Стихотворението беше отхвърлено от книгата “Някой ден” през 1983г.)









                                                                           





петък, 15 ноември 2013 г.

РЕПОРТАЖ ОТ НАЙ-ТЪМНАТА СТОЛИЦА В ЕВРОПА


Между Народа и Народното събране в София беше издигната стена. Това стана във вторник, като предишния ден, в понеделник, студентските протести в столицата бяха окървавени. Стената между оградилите се 240 „народни избраници“ и протестиращия народ вече е издигната.

Да, имаше опити за сваляне на огражденията около парламента и дори безумно смел каскадьорски скок върху колата на депутата от БСП Антон Кутев. Но всъщност не толкова протестиращите, колкото управляващата шайка се радикализира от ден на ден. Заинатяват се да стоят на власт с цената на всичко.

И речникът им се радикализира. Дори руската преса (в. Комерсиант) съобщи, че в България мирният студентски митинг е прераснал в конфликт с полицията. А нашият Сергей Дмитриевич нарече протестиращите студенти "ултраси" и "разбойници".

Нужна ли е такава реториката в една взривоопасна ситуация? Интересува ли се Сергей Станишев от бъдещето на България или само от това да остане на власт? Жаждата за власт замъглява ума.

Някои коалиционни партньори на Станишев отидоха още по-далеч в агресивната си реторика. Депутатът от „Атака“ Десислав Чуколов нарече протестиращите студенти "малките изродчета на сикаджията Бойко“. Поводът за това изказване в профила му във „Фейсбук“ беше, че по време на протестния марш в неделя на Цариградско шосе били свалени рекламни пана на телевизия "Алфа" и бил изгорен билборд с лика на белокосия чернориз и свъсен лидер на „Атака“.

Цяла България е осеяна с билбордове с лика на Сидеров. Така беше на предпоследните избори с лика на Яне Янев. Да не би все пак да се готвят тайно за избори?

Но кой плаща за тези билбордове? От къде има пари „Атака“ да бъде единствената парламентарна сила със своя телевизия? При това „Алфа“ е втората им поред телевизия, защото преди да го изгонят от телевизия СКАТ, Сидеров разполагаше с нея.

По каква причина бившият на практика коалиционен партньор на Бойко Борисов, който крещеше яростни закани срещу турците и ДПС, сега крепи това правителство на ДПС и БСП?  Сега той крещи яростно, заедно с колегата си по "принципност" Бареков, срещу бившите си приятели от ГЕРБ. За да оцелее това правителство Сидеров осигурява кворум в парламента – последно за гласуването Алиосман Имамов и Четин Казак да заемат постовете, овакантени от Бисеров. „Ултрадесният“ Сидеров, според когото Западните държави са неоколониалисти, заяви също така, че  България не е била модерна и "бяла" държава преди комунизма. Но чули ли сте го някога да говори против Русия? 

Преврата срещу ГЕРБ, започнал през януари, определено имаше връзка с руски енергийни интереси – около строителството на АЕЦ“Белене“. Защо „Атака“ винаги брани руските енергийни интереси? 

Последната версия на Сидеров за студентските протести беше, че те били организирани не дори от Сорос, а директно от Американското посолство ... Не се ли връщаме към реториката от времето на Студената война? Добрите руснаци срещу лошите американци. Не се ли връщаме с бързи крачки към политическата поляризация, хаоса и нестабилността от началото на по-миналото десетилетие?

Кабинетът на Орешарски е в пълна парализа. Правителство, което има по-малко от 20% обществена подкрепа и тя продължава да върви надолу, не може да управлява ефективно. Такова правителство не може да прави никакви реформи, защото те винаги са болезнени. Това правителство трябва да стъпва на пръсти покрай проблемите, за да не провокира още по-масови протести. То взима заеми, за да вдигне пенсиите на потенциални привърженици с няколко лева – заеми, които ще се изплащат от бъдещите поколения. Това правителство на практика води страната към анархия и разруха. 

В такава ситуация на хаос лесно се възпламенява и ксенофобска истерия, заедно с уличната престъпност. Да не говорим за скритата престъпност на олигархията в задкулисието на правителството и парламента.
. . . . . . . . . . . . . . .

София е най-тъмната столица в Европа. И в буквален и в преносен смисъл. Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня. Сънят за светлото минало. Сънят за Златния век в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчестите си бизнеси, оковават ни в обръчи от фирми, докато слугите им ни приспиват с колуарни словоблудства от екрана на телевизора. Перловският канал мирише нощем на тоалетната на Парламента.

Имаме си Орлов мост. Но под моста няма река, а канал. Мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградско шосе. (И в буквален и в преносен смисъл.) Сънуваме как Ориент-експрес, със сладко потракване, ни носи към Европа ... София е най-тъмната столица в Европа.
. . . . . . . . . . .

Но  нали най-тъмно е преди разсъмване? Вярвам, че  призраците на ДС/КГБ и БКП, окупирали парламента и съда вече почти от четвърт век, са на изчезване. Вярвам, че сенките от миналото ще си отидат скоро. Защото дойдоха ранобудните студенти. Те са петлите преди разсъмване.

Но ако говорим не с метафори, а чисто стратегически, трябва да бъдем единни в този момент. Независимо от полтическите разногласия и различния между опозиционните партии, независимо, че студентите не желаят да бъдат „яхани“ от никоя политическа сила, трябва да им се даде максимално широка подкрепа. Трябва всички, които искат оставката на това правителството, да обединят усилията си.

Това не значи Реформаторския блок, ГЕРБ и евентуални други и нови антиправителствени сили да се коалират. Но трябва единство, трябва всички да си координират действията за постигане на общата цел: оставка на правителството.

След оставката ще има избори, на които, надявам се, този път ще гласуват мнозинството българи. Също така се надявам, че Реформаторския блок ще оцелее. А дано и студентите да излъчат нови лидери – с нов морал.

Оставката е само началото. Но без нея няма как да започнат да изчезват сенките от миналото.


петък, 8 ноември 2013 г.

ТЪМНАТА СОФИЯ


София е най-тъмната столица в Европа. Живеем в сенките на близкото минало, които ни хващат изневиделица за гърлото в спрелия асансъор, в подземието на съня -- съня за светлото минало... За Златния век -- в разкопките между джамията и ЦУМ.

Сиви кардинали ни заплитат в сенчестите си бизнеси, оковават ни в обръчи от фирми, докато слугите им ни приспиват с колоарни словоблудства от екрана на телевизора. 

Перловският канал мирише нощем на тоалетната на Парламента. Но ние сме като орлите! Имаме си и Орлов мост! ...  Само че под моста няма река, а канал. 

Мостът ни просто свързва Цар Освободител с Цариградско шосе. 

Сънуваме как "Ориент-експрес" със сладко потракване ни носи към Европа. Сънуваме, че сънуваме, че пътуваме...

От време  на време ранобудни петли и студенти викат в ушите ни: Събудете се! Съмва се! Съмвайте се! ...

И като в оня детски сън -- ние веднага се събуждаме, изпишкват ни, нахранват ни, обличат ни за училищe и излизаме с тежката от просвета чанта. Докато крачим бодро по тротоара пред Университета щастливо си тананикаме: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви!“ 

Но изведнъж осъзнаваме, че още сме под чргана. И събуждането също е било насън.

София е най-тъмната столица в Европа.

неделя, 3 ноември 2013 г.

ЗА РУСИТЕ АНГЕЛИ, ЧЕРНИТЕ ДЯВОЛИ И КОНСКИТЕ ОПАШКИ



http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/11/03/2171305_za_rusite_angeli_chernite_diavoli_i_konskite_opashki/?p=0#comments


Медийната сензация с малката Мария – „русото ангелче от ромското гето“,  е едно тъжно свидетелство за това колко дълбоко в съзнанието ни е залегнал расизма.  Ако детето не беше русо и синеоко, а мургаво и чернокосо, щеше ли да е по-малко достойно за състрадание ? Макар и самите ние, българите както и гърците, да не сме от най-синеоките и русокоси народи, явно в нашите колективни представи ангелите се явяват като русокоси и синеоки. А дяволите са черни – като негрите, или като циганите, ако не сме виждали много негри.

За съжаление расовите и етнически предразсъдъци не са нещо рационално и не можем да ги преборим с разумни аргументи. Те са вкоренени дълбоко в съзнанието ни или в несъзнаваното,  посадени там от обществото и от семейството още в най-ранно детство. И е много трудно да се изкоренят.  По-лесно е да се пребориш с живи хора, отколкото с ангелите и дяволите. Тези архетипни образи на колективното несъзнавано оцеляват,  дори и когато съзнанието ни ги отхвърля.

У нас често се чуват фрази от типа на: „Аз изобщо не съм расист, но циганите са мързелив и крадлив народ.“  Човекът, който мисли така – а май повечето „бели“ хора по нашите краища мислят така – не само че е расист, но не си и дава сметка, че е такъв.  И няма как да бъде разубеден с разумни аргументи. Като този, че независимо от расата или народността ти, ако си роден в гетото, ако родителите ти не са ти дали образование понеже и те не са имали, нито жажда за образование, ако 80% от хората оклоло теб са безработни  – тогава  е много трудно да се измъкнеш от порочния кръг на мизерията и лошото образование.

Знаем добре, че има редица известни и много успешни в професията си хора от ромски произход – от Александър Чирков у нас до Пако де Лусия в Испания и Чарли Чаплин в Англия. Но трябва да си Барон Мюнхаузен, който се хваща за коста и сам се измъква от блатото заедно с коня си, за да успееш в живота, ако си роден в среда, в която мнозинството хора около теб са безработни и необразовани.

Навсякъде по света в гетото и около гетото има голяма престъпност. Проблемът е по-скоро социален (това включва и икономически статус  и културни наслоения), отколкото расов или етнически. У нас поне престъпността около гетата не е така тясно свързана с насилие и огнестрелни оръжия, както е например в САЩ.  Но и в САЩ, ако питате един бял расист и ако той си позволи да ви каже честно какво мисли (защото в Америка расисткото говорене отдавна е табу), сигурно ще чуете, че негрите са мързеливи и с престъпни наклонности. Макар че расата на вече повторно избрания президент на САЩ доказва, че мнозинството бели американци изобщо не са расисти.

Разбира се, расизъм спрямо циганите има в цяла Европа, не само у нас. А в Западната част на Европейския съюз България и Румъния са печално известни като страни „износители“  на роми. Наистина някои от ромите се занимават с престъпност  или строят незаконни лагери. Престъпността си е престъпност и никой не трябва да бъде оневиняван по расови или етнически причини. Но и  не трябва да бъде обвиняван по презумпция, по расови или етнически причини.

Но проблемът с ромите е много по-сериозен у нас. И няма да се реши лесно.  Трябва да се решава прагматично – чрез задължително образование, дори с глоби, ако децата не се пращат на училище, но също така и сериозни усилия да се осигури работа на възрастните.  Лошото е, че повечето работодатели не биха ги взели на работа точно заради етническата им принадлежност. Отношението ни към тях пречи на интеграцията им.

У нас няма расизъм спрямо африканците, но това е просто защото няма много африканци. И доколкото са идвали през последния половин век те са били главно студенти от Африка. У нас, за разлика от САЩ, думата негър не е обидна. Но за съжаление думата циганин често звучи обидно, поради расисткия начин, по който се употребява:  цигания, циганьор, циганска работа. (Макар че в миналото често казвахме и „българска  работа“ за немарливо свършената работа.)  Думата циганин не е имала винаги и навсякъде негативна конотация. Спомнете си, да речем, циганските руски романси, които масово се слушаха в миналото и у нас. И сега на Балканите циганската музика е на почит. Да не говорим за испанското фламенко, което има цигански андалузки произход.

През последните две десетилетия, с появата на политически коретната дума „рома“ у нас, във вестниците започнаха  да се публикуват отявлено расистки текстове, в които с просташка ирония циганите се наричаха роми. Затова аз лично предпочитам думата циганин като не смятам, че тя е обидна.

Когато говорим за расови и етнически предразсъдъци, за  вековната представа на европейците за русокосия ангел и черния африкански дявол ( впрочем и средиземноморсите чернокоси народи са били третирани като по-нисша раса от русокосите северняци), не трябва да забравяме, че съществуването на „чиста раса“ е мит.  И то най-често политически обагрен мит, какъвто е случая с нациската идея за русокосата и синеока арийска раса.

Ние българите не можем да се „похвалим“ с някаква голяма етническа чистота ,ако това изобщо е  нещо похвално , макар че последните ДНК изследвания изглежда променят сериозно общоприетото схващане за етногенезиса ни. Теорията, която сме учили в училище е, че ние, образно казано, сме родени от майка славянка и баща прабългарин. Макар че не малко други племена и народи са минавали през нашите земи.

По време на Възраждането доминиращият акцент е бил върху славянския ни произход. Ясно е, че мотивацията за това е била политическа – Дядо Иван, който е православен, пише на кирилица и представлява голяма империя, е бил виждан като нашият потенциален спасител от поробителите ни много преди Руско-турската война. След като Русия застава против Съединението на Княжество България с  Източна Румелия, с възхода на русофобството у нас, започва да се говори повече за прабългарската ни, неславянска кръв. Този акцент върху прабългарското и пренебрегването  на славянското се засилва в навечерието на Втората световна война и по време на съюза ни с нациска Германия. Разбира се, славянската теория пак идва на мода с пълна сила веднга след съветската окупация на България на 9 септември 1944-та година. 

След падането на комунистическата власт акцента в публичния дискурс (у нас и за нас) се върна върху прабългарското семе като основа на българската нация. Но този път прабългарската теория се явяваше в  ревизиран вид. Полагаха се усилия да се докаже, че прабългарите  всъщност не са били тюрки, за каквито са смятани от повечето историци, а  чисти арийци. Независимо какви доказателства са открити за това, съвсем ясна е политическата, антитурска мотивация за тази ревизия на прабългарската теория. (Въпреки че самите турци отдавна не са „чисти“ тюрки.)

Последните ДНК-изследвания на „българския ген“ обаче показват, че етнически ние имаме вероятно най-много общо с траките.  Наши по-близки генетически роднини се оказват  източно-средиземноморските европейски народи, гърците, македонците, албанците, дори и италианците, отколкото славяните. Генетическото ни родство със северните славяни е много по-малко. А прабългарите може би наистина са били индоевропейци, или смесица от тюрки и индоевропейци – като хуните, защото процента на тюркската ни кръв се оказва незначителен.

Това за тракийския ни, „автохтонен“ ген всъщност е съвсем логично. Знаем, че според Херодот траките са били най-многобройния народ след индийците. Къде е изчезнал този многоброен народ? Няма данни да се е изселил от нашите земи и въпреки опустошителните варварски нашествия на готи и хуни през 4-5 век, автохтонният ген се е запазил. Знаем, че траките по това време вече са романизирани, като преди това са били елинизирани. Така че не е било трудно по-късно да бъдат и славянизирани или българизирани.

Езикът ни е славянски, но това не значи, че сме славяни. Английски говорят много народи по света без непременно да са англосаксонци. На първо място ирландците. Знаем добре от историята на двадесети век, че нации могат да се създават  на религиозна или политическа основа, независимо от етниса.  Подобно създаване или пресъздаване на нации се случва на Балканите пред очите ни, особено след разпадането на Югославия. Да не говорим за  „новите нации“ в Новия свят, като американската, които по начало са многоетнични.

Възможно е и един народ да има много езици – като индйците или швейцарците. Знаем,че има и „бета израел“,  етиопци с еврейско вероизповедание, които са признати за евреи.  Какви сме по националност е въпрос на самосъзнание, а не непременно на някаква генетическа предопределеност. 

Самосъзнанието, разбира се, включва семейни традиции, религия, език. Но може да се променя. Макар и да са по-важни от генетическото определение на една нация, нито семейната традиция, нито религията, нито езика са някаква константа. Името или самосъзнанието на една нация може да бъде сменено или вменено от държавата или управляващо малцинство.  Самосъзнание може да бъде създадено по религиозни причини,  или дори да бъде поощрено с партийно-политически директиви, какъвто е случая с решението на Коминтерна от 1934 г. за македонската нация. Знаем, че в Република Македония и в пиринския Македония има семейства, половината от членовете на които се смятат за етнически македонци, а другата половина – за етнически българи. Това за някои хора  може да е дори семейна трагедия, но не е толкова необичайно. Нацията в крайна сметка е въпрос на самоопределение.

Излиза че ние, българите, генетически не сме свързани толкова много нито със славяните нито с прабългарите. Но идеологемите и образите в колективното съзнание, или несъзнавано,  са устойчиви и именно те в най-голяма степен определят националното ни самосъзнание.  Дори някои сериозни историци труднно ще се разделят с романтичния образ на развятата конска опашка. Особено ако е арийска.

Да разсъждаваме за етноса и нацията си интелигентно и обективно изобщо не означава да не сме патриоти. Напротив, означава че сме патриоти без национални комплекси.

По същият начин предубежденията ни към чужди раси и религии често не са на съзнателно ниво и затова понякога дори не осъзнаваме, че имаме такива предубеждения.

Идеологеми и образи в колективното съзнание или в колективното несъзнавано, като образа на русокосия ангел или прабългарина с конска опашка за знаме, понякога предопределят и политическото ни мислене. За един човек откърмен с комунистическа идеология, например, американците (Чичо Сам) и западноевропейците винаги ще си остават лошите. Този стереотип донякъде е наследство и от руското славянофилство от 19-ти век. И е много трудно да се преборим с него.


Да се мисли без стереотипи вероятно е невъзможно – ние винаги поставяме нещата, които опознаваме в някаква вече съществуваща в мисленето ни, позната категория. Но трябва поне съзнателно да си даваме сметка за това.


петък, 1 ноември 2013 г.

ОТ СЪН ДЪЛБОК СЕ СЪБУДИ

                                                 
Студентите, окупирали университетите, също са народни будители.

Вече 140 дена властта на олигархията не обръща внимание на протестите ни по улиците. Чакат да се уморим, опитват се да приспят нашия гняв, чувството ни за социална справедливост. Искат да ни върнат към апатията и летаргията от тоталитарно време.
                                                                           
Слава Богу, младите хора са будни! Духът не се буди само в класната стая.

А тези, които казват, че студентите били няколко стотин души, искам да попитам: Какъв процент от българския народ са били участниците в народните въстания? И какъв процент от българския народ са народните будители?